Пандемията - златната ера за милиардерите

Делът от глобалното богатство, държан от милиардери, е нараснал до рекорд по време на кризата с Covid-19, твърди група, основана от френския икономист Томас Пикети, пише Bloomberg.

Около 2750 милиардери контролират 3,5% от световното богатство, посочва базираната в Париж Global Inequality Lab. За сравнение през 1995 г. делът е бил 1%, а най-бърз растеж е записан от началото на пандемията, твърди групата. Най-бедната половина от населението на планетата притежава около 2%.

Разкритото от проучването допринася за дебатите относно влошаването на неравенството по време на здравната криза, засягаща развиващите се икономики, които нямат ваксини, както и финансови ресурси, за да смекчат удара, дори повече отколкото развитите икономики. И в богатите страни финансовите пазари и тези за недвижими имоти поеха нагоре, след като миналата година записаха спадове, което увеличава още повече разликите.

Тези пандемични тенденции се наблюдават след десетилетия на политика, която често беше насочена към хората на върха, с очакването, че ще „потече“ и към всички останали, така че и те да се възползват, твърди Лукас Чансел, който е един от авторите на доклада.

“Наистина я има тази поляризация на върха на света, който вече беше много неравен преди пандемията“, посочва в интервю Чансел, съдиректор на Световната лаборатория за неравенство. По думите му милиардерите са натрупали 3,6 трлн. евро по време на кризата, при която около 100 млн. души са изпаднали в крайна бедност, изчислява Световната банка.

„Липсваща средна класа“

В повечето части на света най-заможните 10% от хората контролират близо 60-80% от богатството. Но докладът подчертава някои ясни регионални различия.

Като цяло по-бедните страни настигат по-богатите, но в рамките на тези развиващи се страни неравенството се увеличава.

Латинска Америка и Близкият изток са най-неравнопоставените региони в света. Там повече от 75% от богатството е в ръцете на първите 10%, гласи докладът.

Други развиващи се икономики като Индия все още страдат от „липсата на сдедна класа“, твърди Чансел. „Колониалните неравенства са заменени от пазарно неравенство“.

Разликата в богарството се отразява и в по-големите въглеродни отпечатъци. В Северна Америка например първите 10% си разделят средно 73 метрични тона на глава от населението всяка година в сравнение с по-малко от 10 тона за най-бедната част.

Измерено както по доходи, така и по богатство, Европа е най-справедливият регион, сочи докладът. 19% от общия доход, получен от най-бедната половина от европейците, е по-висок от еквивалентния дял за тази група навсякъде другаде. Политиките, свързани с пандемията, като подпомагане на додходите на работниците, останали без работа, вероятно са помогнали за предотвратяване на по-нататъшното увеличаване на тази разлика.